Въпреки че се твърди, че "Котел го огън не гори", градът многократно е ставал жертва на пожари поради плътната дървена застройка. През 1894 година опустошителен огън почти напълно унищожава града, изпепелявайки жилища, храмове, обществени сгради и търговски обекти. Пламъците поглъщат безценни архиви на местните институции, причинявайки жителите неимоверни страдания и принуждавайки мнозина да напуснат. Една от оцелелите сгради е къщата на Радил Кьорпеев, където днес се намира етнографският музей.
Градът обаче възстава от пепелта. Местният природонаучен музей демонстрира богатството на балканската флора и фауна. Негов създател е учителят по естествени науки Васил Георгиев, посвятил цели 60 години на събиране на природни експонати – от вкаменелости и насекоми до риби, земноводни, влечуги и птици. През 1951 година неговата мечта се сбъдва, когато комисия от БАН препоръчва неговите колекции да станат основа на музея.
Посетителите най-често се възхищават на лечебните растения в ботаническата зала, впечатляващите вкаменелости в палеонтологичния отдел, както и на бръмбарите Носорог, Египетски свещен торник и Еленов рогач. Тук могат да се видят и най-голямата българска пеперуда Голямо нощно пауново око, застрашеният смок мишкар, змиегущерът, различни костенурки, птици и бозайници.
Котел е световноизвестен и с традицията си на килимарство. В бившето Галатенско училище, срещу паметника на Петър Берон (създателя на Рибния буквар), се съхраняват изключителни ръчно тъкани килими, създадени с майсторство и изключителен художествен вкус.
Категории / Тагове
Информация
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
